от октомври не гледам какво качват хората и току що изтрих наведнъж над 3000 дивиейшъни. чувствам се бая добре.

- тоя човек ме отнесе, както си наблюдавах дневните бозави неща
---
[link]

[link] - от дълго време замисляния ми блог за ентъртейнмънт.

yeah, знаех си, че DA ми пази стихчетата.

Daniela Wentz, "Konzepte der Fernsehtheorie" an der Bauhaus-Universität Weimar, über den Tod des Papstes John Paul II:

"Drei Tagen haben wir drauf gewartet"

---

Даниела Венц, преподавателка в Баухаус-Университет Ваймар - Телевизионна Теория, относно смъртта на папа Йоан Павел II:

"3 дена чакахме това да се случи"

Преди две вечери след някво слушане на някакви песнички на някаква група реших да драсна няколко реда в ноутпада или с други думи ми се пишеше стихче. Отварям си папката Art и си търся папката с поезията. Останах шокиран като не я намерих. Осъзнах че като съм прехвърлял нещата си от компютъра вкъщи към лаптопа съм пропуснал тази важна за мен папчица. А след това естествено казах на брат ми да ми взима партишъна и да търка моите хави там.


Шок. Ужас. Пудра захар. Някъде към 15-16 гениални творения на писменото изкуство бяха изтрити. Имам няква идея как да ги възстановя или поне по старите, но може и нищо да не стане.

Мрън.